Бренди

Бренди (на английски: brandy, съкратено от brandywine, от нидерл. brandewijn – огнено (изгорено, дестилирано) вино) е сборно наименование на алкохолни напитки, получени чрез дестилиране на вино (ферментирал гроздов сок) или ферментирал сок от други плодове – ябълки, круши, череши, сливи, кайсии и т.н. Така се получават плодови брендита – cherry brandy, plum brandy, apricot brandy и др. Съответните плодове, от които се приготвя бренди, трябва да се дестилират по време на производствения процес. Ако плодовете са накиснати в гроздов спирт и след това напитките са подсладени, те не могат да се категоризират като бренди, а като ликьори. Бренди съдържа 36 – 60% алкохол. Концентрираните алкохолни напитки са известни от античните времена и са били познати в Древна Гърция, Древен Рим и Китай. Но бренди във вида, в който напитката е известна в наши дни, се появява през XII век във френската област Арманяк, а широка употреба и популярност получава през XIV век. За пръв път дестилацията на вино е описана през 1285 г. от папския лекар Арно дьо Вилньов. Първоначално дестилацията на виното е способ за неговото съхранение и улеснение на търговците при превоза. Преди употреба в брендито трябвало да се добави вода, която била извлечена в процеса на дестилация. Впоследствие се оказва, че след съхранение в дървени бъчви получената напитка става по-добра от виното, от което е била получена. Съществуват три основни типа бренди. Ако няма други уточнения, „бренди" се отнася само до винено бренди, получено чрез дестилация на вино от грозде.